На 23 март 1998 г. американският президент. Бил Клинтън пристигна в Акра, Гана, за да започне 12-дневно посещение в Африка от шест държави, най-мащабното пътуване до този континент, предприето някога от американски лидер. Той тръгна с големи надежди, приветствайки „началото на нов африкански ренесанс“. В ретроспекция обаче изглежда, че посещението вместо това е дало основание за по-внимателно проучване на помещенията, върху които е формулирана американската политика спрямо Африка.
Визитата започна с оптимистична нота с ентусиазирани тълпи, които се събраха, за да поднесат своите поздрави. Президентът от своя страна изглеждаше истински нетърпелив да подобри търговските възможности между САЩ и Африка. Законът за африканския растеж и възможности се разисква в Конгреса на САЩ с цел да се популяризира целта му, а лозунгът му „Търгувай без помощ“ подчертава решимостта му да замени обезсърчаващите чувства на зависимост от страна на африканците с динамично и взаимно полезно партньорство.
За тази цел Клинтън първоначално се насочи към шепа държави, за които се смята, че вече са демонстрирали реформаторски тенденции - страни, в които е постигнат напредък към по-демократична форма на управление, към установяване на вътрешна сигурност и към икономическо възстановяване и премахване на корупцията . Оттук нататък това ще бъдат критериите, от които ще зависят по-нататъшните възможности за печелившо сътрудничество със САЩ. По-специално Еритрея, Етиопия, Уганда и Руанда бяха посочени като изпълняващи тези изисквания, а също и защото те бяха водени, смяташе се, от мъже от по-младо, прагматично поколение, с които САЩ могат да правят бизнес. Освен това имаше и Южна Африка, нация, която даде пример за великодушие и обновление.
И все пак дори и за най-оптимистичния наблюдател имаше забележими пречки пред изпълнението на този добронамерен план. На първо място, всички държави, върху които президентът е насочил внимание, са били и все още са били силно зависими от чужда помощ за какъвто и да е икономически напредък, който са постигнали. Освен това дискусиите, проведени на среща с държавни глави на Източна Африка, проведена в Ентебе, Уганда, принудиха Клинтън да преразгледа основно своята интерпретация на това, което представлява напредък към демократична форма на управление. Многопартийната демокрация, която той бе приел за своя цел, очевидно липсваше в страните, посочени за одобрение. Нито за безпристрастния наблюдател нямаше много доказателства, че многопартийна система е предоставила най-добрата рецепта за вътрешнополитическа стабилност другаде на континента.И в Южна Африка, най-важният момент от посещението си, Клинтън трябваше да преразгледа плановете си, когато прес. Нелсън Мандела даде ясно да се разбере, че търговията не може да замести помощта в толкова бедни страни и с липса на природни ресурси, колкото тези в Африка.
Избухването на военни действия между Еритрея и Етиопия на 6 май постави мощен въпросителен знак срещу вярата на президента в добрите намерения на прагматичните млади лидери, които трябваше да въведат нова ера на сътрудничество в региона на Великите езера в Африка. Въстанието, започнало малко след това, с подкрепата на Уганда и Руанда, в източните провинции на Демократична република Конго породи допълнителни съмнения.
Тогава възникна въпросът защо президентът Клинтън, чиито намерения са явно искрени, приема, че африканските лидери, с които той си има работа, са едно до едно в целите му. Едно от обясненията беше информацията, която му беше предоставена. Политиката на САЩ в Африка от времето на Студената война беше омразена от явлението, увековечено от романиста Ръдиард Киплинг като „Великата игра“. В края на 19-ти век отношението на Великобритания към руската намеса в Азия е оцветено от докладите на официални, полуофициални и частни авантюристи, които се наслаждават на тръпката от тайни операции извън границите на Индия и не рядко украсяват, ако не и измислят, сметки на Руски машинации и колебливи лоялности на местните вождове.Тези дейности се повтарят в Африка по време на Студената война от американци с подобен акъл. В резултат на това опортюнистичен търсещ сила като Джонас Савимби редовно беше описван като „прозападен“ и снабден с оръжие, за да проведе дълбоко вреден бунт срещу самозваното марксистко правителство на Ангола. По същия начин на безскрупулния „прозападен“ Мобуто Сесе Секо бе помогнато да стане президент на Заир и потисник на своя народ като „опора срещу разпространението на комунизма в Тропическа Африка“.на безскрупулния „прозападен“ Мобуто Сесе Секо бе помогнато да стане президент на Заир и потисник на своя народ като „опора срещу разпространението на комунизма в Тропическа Африка“.на безскрупулния „прозападен“ Мобуто Сесе Секо бе помогнато да стане президент на Заир и потисник на своя народ като „опора срещу разпространението на комунизма в Тропическа Африка“.
Още преди Студената война да приключи, представителите на версията на Великата игра от края на 20-ти век бяха открили извора на нова поредица заговори срещу интересите на Запада в мюсюлманските правителства на Либия и Судан. Така обвинени, неестествената реакция на мюсюлманските лидери е била да се съобразят по-точно с характера, определен за тях от техните опоненти. В тази ситуация на засилено напрежение готовността на президентите на Уганда, Еритрея и Етиопия да окажат помощ на бунтовниците срещу правителството на Судан, независимо от техните основни причини, е била представена пред американските политици като подсилваща реформаторската и про -Западният характер в момента им се приписва.
Тези съображения разкриват необходимостта от преоценка на американската политика спрямо Африка. Ако, както президентът Клинтън очевидно възнамерява да покаже чрез посещението си, САЩ са готови да помогнат на Африка да преодолее ограниченията, които бедността, корупцията и политическата нестабилност са наложили върху развитието на континента, е необходимо да се разберат и да се даде приоритет на истинските нужди и стремежите на отделни африкански държави, вместо да ги използва като пионки в геополитическа борба за власт.
Кенет Ингъм е почетен професор по история в Университета в Бристол, инж.
