С настъпването на 2008 г. спираловидно увеличаващите се цени на храните стават все по-загрижени за международните организации и агенциите за подпомагане, националните правителства и потребителите навсякъде. Представители на ООН спекулираха, че кризата може да добави допълнителни 100 милиона гладни хора към милиарда, които вече живеят с по-малко от долар на ден, общата мярка за абсолютна бедност. Въздействието на нарастващите цени на храните е най-голямо в по-слабо развитите страни (НРС), където разходите за храна представляват 40–60% от дохода, в сравнение с около 15% в индустриализираните страни.
Дори в индустриализираните страни бедните семейства бяха сериозно засегнати от общото покачване на цените, особено в съчетание с икономически спад и по-висока безработица. Цените на храните в 30-те страни-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) се повишиха със 7,2% на годишна база както през юли, така и през август, което е най-голямото увеличение от 1990 г. насам, а в САЩ Министерството на труда съобщи, че хранителните магазини цените на храните се повишиха с 6,6% през 2008 г., което е най-голямото увеличение от 1980 г. насам.
С нарастващите разходи за храна дойде нарастващата заплаха за продоволствената сигурност, което предизвика политически последици в много НРС. Например в Хаити размирици с храни доведоха до свалянето на 12 април на премиера Жак-Едуар Алексис, а липсата на заместител до юли остави правителството в състояние на парализа, докато социалните и икономическите условия продължиха да се влошават.
Цените на основните хранителни продукти ескалираха тревожно на световните пазари. През първата половина на годината цените на международно търгуваните хранителни стоки, водени от зърнени храни, се повишиха с 56%. Само през първото тримесечие цените на пшеницата и царевицата (царевицата) са се повишили съответно със 130% и 30% за същия период година по-рано, докато цената на ориза се е повишила с 10% както през февруари, така и през март. Към средата на годината цената на царевицата, пшеницата и соята се увеличи повече от два пъти, докато тази на ориза се утрои.
Редица фактори допринесоха за повишаването на цените на храните. Едната беше икономическата поява на Китай и Индия, чието население ставаше все по-заможно и по този начин увеличаваше потреблението си на храна; в Китай годишното потребление на месо на глава от населението се е увеличило до 54 кг (около 119 паунда) от 20 кг (44 паунда) през 1985 г. Друг основен фактор е увеличеното производство на биогорива, произведени от зърнени култури и маслодайни семена в САЩ и Европейския съюз, където е имало щедри - и противоречиви - данъчни отстъпки или пряка финансова подкрепа за производители, търговци на дребно или потребители на биогорива. През юли доклад на ОИСР категорично критикува тези стимули като скъпи и неефективни и препоръчва на правителствата да пренасочат своите политики.Частично свързан с това е ограничителният и нарушаващ търговията ефект от високото ниво на държавна подкрепа за земеделските производители в много страни от ОИСР, което през 2007 г. възлиза на 258 милиарда долара, или 23% от доходите на земеделските стопанства. Нарастването на цените на петрола доведе до повишени разходи за торове и транспорт. В много страни неблагоприятните климатични условия доведоха до неуспех на реколтата, спекулации на международните стокови пазари и трупане. Когато циклонът Наргис удари Мианмар (Бирма) на 2 май, той генерира 4-метров (12 фута) висок бурен прилив, който опустоши производството на ориз в делтата на Иравади. През август – септември Хаити, който вече страда от недостиг на храна, беше разбит от четири последователни урагана. Обезценяването на щатския долар спрямо еврото и други валути в началото на годината допринесе за покачването на деноминираните в долари цени на суровините.Международният институт за изследване на хранителната политика (IFPRI) изчислява, че 15–27% от увеличението е от спада на долара. В същото време страните от Азия и Близкия изток, които свързват валутите си с отслабващия долар, изпитват прегряване на икономиките и страдат от по-високи цени от страните с по-гъвкави валутни курсове.
Световната програма за храните (WFP) беше основният дистрибутор на спешна помощ за храна, с дейности в повече от 75 страни. През март обаче организацията обяви, че не й липсват пари заради високата цена на зърнените култури и други храни. На срещата на правителствените ръководители на ООН през юни WFP съобщи, че е получил помощ от 1,2 млрд. Долара, включително неочаквани 500 млн. Долара от Саудитска Арабия. Сред 60 държави с нисък доход с хранителен дефицит, изследвани в началото на годината от Организацията за прехрана и земеделие (FAO), най-широко разпространеният отговор беше премахването или намаляването на митата за внос на храни. Това беше особено вярно в Южна и Източна Азия, Близкия изток и Северна Африка. Като се има предвид, че тарифните нива за зърнени култури и растителни масла вече бяха относително ниски, съответно на 8% и 14%,само малки пропорции от покачването на цените бяха компенсирани.
В Близкия изток сушата намали лятната реколта и много големи страни производители на пшеница, включително Иран, Ирак и Сирия, бяха принудени да увеличат вноса. В Саудитска Арабия нивото на инфлация се покачи до 10,6% през годината до юни, което е най-високият му процент от 30 години, а производството на пшеница беше изключително скъпо поради огромните субсидии в земеделието. През август правителството на Саудитска Арабия реши, че би имало икономически смисъл да възлага земеделието си на външни изпълнители и обмисля закупуването на оризови ферми в Тайланд чрез нов инвестиционен фонд, създаден за закупуване на земеделска земя в чужбина. Инвеститорите от Обединените арабски емирства, които търсят земя за земеделско развитие, благоприятстват Пакистан, Казахстан и Судан.
В началото на май министър-председателят Самак Сундаравей от Тайланд (най-големият производител на ориз в света) предложи да се създаде картел от страните производители на ориз в Югоизточна Азия (включително Виетнам, Мианмар, Лаос и Камбоджа) по подобие на ОПЕК . Лаос и Камбоджа подкрепиха идеята, но имаше силни протести във Филипините, най-големият вносител на ориз в света. През август Тайланд обяви планове за увеличаване на производството на ориз чрез отдаване под наем на 160 000 ха (395 000 дка) неизползвана държавна земя на бедни фермери и агробизнес за култури с биогорива, захарна тръстика, палма и ориз. По-нов начин за облекчаване на недостига на храна беше предложен през юли от учени от Националния автономен университет в Мексико; те заявиха, че насекомите, които са били хранителни и вече осигуряват част от диетата в 113 страни, трябва да се консумират по-широко. Тайланд,където отглеждането на крикет за храна вече се практикува от много семейства, беше домакин на конференция на ФАО, за да проучи ползите от насекомите като опция за храна.
На срещата на върха на ЕС през юли страните членки бяха разделени по отношение на търговската реформа и необходимостта от премахване на земеделските субсидии и намаляване на протекционизма. За първи път през 2008 г. ЕС не използва частта от своя селскостопански бюджет, предназначена за изкупуване и складиране на излишни продукти. Получените неизползвани средства, които се очаква да достигнат 1 милион евро (около 1,4 милиона долара), трябва да бъдат предоставени на земеделските производители в най-слабо развитите страни. Магазините с намалени цени, които вече бяха популярни в САЩ, се разрастваха в Европа и оказваха натиск върху по-скъпите вериги. Търсенето на по-евтина храна набираше скорост дори в американските градове, където имаше възраждане на фрийгани, които претърсваха кофите за боклук в супермаркетите и други източници на изхвърлена храна. ( ВижтеСпециален доклад.) В Япония, която претърпя десетилетие на дефлация, цените нараснаха с 2,4% през годината до юли, главно поради по-високите цени на основни храни и бензин, а недостигът на храни се увеличава за първи път от 40 години.
Въпреки широко разпространения страх от продължаващо нарастване на световната инфлация и броя на хората, нуждаещи се от хранителна помощ, неуспехът да се постигне споразумение за либерализация на търговията остави селскостопанските производители в НРС в неравностойно положение. IFPRI изчислява, че ако бъдат премахнати забраните за износ от около 40 страни износителки на храни, цените на зърнените култури ще бъдат средно с 30% по-ниски. През септември се появиха два малки признака на надежда. Корпоративни и правителствени лидери присъстваха на първия форум на ООН за частния сектор по въпросите на устойчивостта на храните и целите на хилядолетието за развитие. В същото време WFP представи „Покупка за напредък“ (P4P), инициатива, чрез която правителствата и частните фондации (по-специално фондация „Бил и Мелинда Гейтс“ и фондация „Хауърд Г. Бъфет“) ще финансират закупуването на хранителни продукти от ДПП от дребни фермери в НРС ,което по този начин ще насърчи местното производство на храни и ще предложи на малките фермери по-добър достъп до световните пазари.
Джанет Х. Кларк е редактор, независим анализатор и писател по международни икономически и финансови теми.
