Енциклопедия

Жените на кръстопът: напредък и неуспех -

В края на 20-ти век, 50 години след публикуването на класическия трактат на Симон дьо Бовоар „ Le Deuxième Sexe“ ( „Вторият пол“)), феминистки и активисти за правата на човека разсъждаваха дали жените се справят по-добре сега, отколкото преди 100 години. За американските жени I и II световни войни засилиха влизането им на работното място; технологичният напредък в контрола на раждаемостта им даде репродуктивен избор; и силното гласно феминистко движение им спечели гласове, образование и паритет пред закона на теория, ако не винаги на практика. Тези постижения обаче бяха видими предимно в богатия Запад. Жените в по-слабо развитите страни все още се справят по-слабо. Мнозина не можеха да гласуват, да четат или да правят основни житейски избори; мнозина са изправени пред извънсъдебни убийства и изнасилвания, особено по време на война; и много от тях бяха подложени на държавно насилие както отвън, така и по-често в дома.Amnesty International съобщи, че практиките на смъртни случаи от зестра и осакатяване на женски гениталии продължават да съществуват в много страни и хиляди жени и момичета стават жертва на търговията със сексуални и домашни роби.

През 90-те години тези проблеми станаха видни в дебатите в рамките на ООН и може би най-важният напредък за жените през десетилетието беше резултат от осъзнаването на международно ниво, че хроничното нарушаване на правата на жените се нуждае от специално разглеждане. Декларацията на ООН за премахване на насилието над жени изрично включва осъждане на домашното насилие. На Четвъртата световна конференция на ООН за жените през 1995 г., проведена в Пекин, правителствата се съгласиха по принцип да включат защитата на правата на жените в техните национални програми. Изнасилванията на едро на жени по време на война, каквито се случиха в конфликта в Босна и Херцеговина, бяха официално осъдени като военно престъпление. Уорис Дирие, моден модел от Сомалия, който беше подложен на ритуално „обрязване“, когато беше на пет години,е назначен за специален докладчик на ООН за осакатяването на женски гениталии. Новооткритият ангажимент на ООН в тази сфера беше подчертан от назначаването на нов комисар по правата на човека - Мери Робинсън, бивш президент на Ирландия. Нито едно от тези развития обаче не би било възможно без силно женско лоби в ООН, организирано главно от жени в неправителствени организации.

Въпреки че жените в страни като Кувейт, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства все още не можеха да гласуват, жените навсякъде все повече заемаха позиции на политическо значение. Първата дама на САЩ Хилари Родъм Клинтън ( виж Биографии) разшири ролята си в Белия дом и проучи собствената си политическа кариера; Латвийският политик Вайра Вике-Фрайбурга (вж. Биографии) беше избрана за първата жена президент в Източна Европа; Мегавати Сукарнопутри от Индонезия ( вжБиографии) оглавяваха популярна опозиция, която отчасти беше отговорна за падението на отдавна действащото семейство Сухарто; а в Мианмар (Бирма) лидерът на опозицията Доу Аун Сан Су Чжи продължи да ръководи устремено движение срещу военната хунта. По-общо, участието на жените в политиката остава слабо. По-малко от 10% от американските сенатори са жени и същата статистика се отнася за жени депутати и сенатори във Франция. Бяха отправени много призиви за възстановяване на баланса. Във Франция - където жените спечелиха гласа още през 1945 г. - беше приета конституционна поправка, която предвиждаше половете да разделят избираемите работни места. Правителствени делегати от 16 държави на спонсорирана от САЩ конференция в Йемен обещаха да назначат жени на висши постове и да преодолеят законовите бариери пред пълното политическо участие на жените.

Жените останаха вторият пол, що се отнася до икономическия им статус. На Запад доходите на млади жени и без деца се доближават до тези на мъжете, но сред възрастните жени неравенството в заплатите се увеличава. В САЩ Съветът на икономическите съветници на Белия дом установи, че средното заплащане на жените е 75% от заплащането на мъжете, като нараства до 88%, когато техните умения и опит са еквивалентни. Европейската комисия установи подобно неравенство в Европа. Публикацията CQ Researcher, цитирайки статистически данни от Центъра за политически алтернативи и Pew Global Stewardship / Population Reference Bureau, изчислява, че в световен мащаб жените са свършили 66% от работата, печелят 10% от дохода и притежават 1% от земята.

Образованието се оказа най-добрият приятел на жената, когато ставаше въпрос за постигане на пълни права. Към края на 90-те години американските жени печелят повече от половината от всички висши степени, а процентът на жените, получаващи докторска степен, се увеличава с 50% през 90-те. Глобалната картина беше по-малко обещаваща. Международната инициатива от 1990 г. на стойност 6 милиарда щатски долара да направи образованието на момичетата универсално до 2000 г. до голяма степен се провали. От милионите деца, които не ходят на училище, две трети са жени и според УНИЦЕФ процентът на записване за момичета в училище е „практически статичен“. В Малави обаче седемгодишна програма, чувствителна към пола, постигна посещаемост от 80% за момичетата в началните училища. Жените в страни като Египет, Иран и Бангладеш също получиха подобрени образователни перспективи и едновременно постигнаха значителен напредък в цялостния си статус.

В професионален план жените продължават да изостават от мъжете в много области. До края на века само малка част от жените са били учени и инженери - около 25% в страни като САЩ, Канада, Китай, Италия и Турция, но само около 5% в Германия. Медицината обаче беше изключение; в САЩ имаше почти толкова жени, които се квалифицираха като лекари, колкото мъжете.

Жените също проникнаха в професиите, досега разглеждани като мъжки бастиони, със смесени реакции от страна на феминистките. Жените войници разпростреха бойното поле на толкова различни арени като войната в Персийския залив през 1991 г., където бяха разположени 41 000 американски жени, и войната на Еритрея с Етиопия, където жените носеха АК-47 и се биеха и падаха заедно с мъжете. Междувременно полковник Айлин Мари Колинс направи гигантска стъпка за женството, когато през 1999 г. тя стана първата жена, командваща мисия на космическа совалка в САЩ.

Ръстът на жените в спорта също нарасна. Футболът на асоциацията (футбол) привлече повече жени играчи, а посещаемостта на Световното първенство за жени през 1999 г. оглави това на Световното първенство за мъже през 1998 г. През 1997 г. дебютира Националната баскетболна асоциация на жените в САЩ, докато в Канада ръгбито на жените стана внезапно популярно с около 46 000 играчи. Светът на яхтите беше революционизиран, когато Dawn Riley стана първата жена в 148-годишната история на Купата на Америка, която управлява собствения си синдикат за състезания с яхти. Жените професионални спортисти обаче почти винаги са получавали по-ниски заплати от мъжете.

Векът приключи с някои жени, които призоваваха другите да не имитират мъже, а вместо това да се концентрират върху укрепването на собствения си начин за справяне с предизвикателствата и конфликтите в живота. Първият секс на Хелън Фишър : Естествените таланти на жените и как те променят света твърди, че жените може да не просто догонват мъжете, а да преобладават през 21 век. Тяхното „уеб мислене“ - способността им да видят общата картина - би се оказало жизненоважно за новата глобализирана икономика, основана на знанието, и за създаването на нови международни партньорства.

Siobhan Dowd е колумнист на Лондонския литературен преглед и представлява писателската организация PEN в нейните кампании за правата на човека.
$config[zx-auto] not found$config[zx-overlay] not found